I. Въведение
Правото на наследяване е едно от основните граждански права, признато и защитено от българската правна система. В определени случаи обаче, разпоредителната свобода на наследодателя може да доведе до накърняване на интересите на най-близките му наследници. С оглед на това, Законът за наследството (ЗН) предвижда правен механизъм за защита на така наречените „необходими наследници" — чрез възможността да се предяви иск за възстановяване на запазена част от наследството.
II. Правна уредба и същност на иска
Искът за възстановяване на запазената част е уреден в чл. 30 и следващите от Закона за наследството. Същият намира приложение и при съответно препращане към разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (чл. 225 – 227) и се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс. Запазената част представлява онази част от наследственото имущество, която наследодателят не може да отчуждава чрез завещания или дарения, когато има наследници с право на запазена част.
III. Кръг на лицата с право на запазена част
Съгласно чл. 28 и чл. 29 от ЗН, право на запазена част имат низходящите (деца и внуци), родителите (ако няма низходящи) и преживелият съпруг. Размерът на тази част зависи от броя и вида на наследниците. При едно дете тя е половината от наследството, при две и повече деца – две трети общо, за родители – една трета, а за преживелия съпруг – между една трета и една втора в зависимост от това с кого сънаследява.
IV. Предпоставки за предявяване на иска
За да бъде предявен иск за възстановяване на запазената част, трябва да са налице няколко предпоставки. На първо място, трябва да е открито наследство и да съществува наследник с право на запазена част, който да е приел наследството. Следва да има доказано накърняване на тази част чрез завещания или дарения, извършени от наследодателя. При определени случаи е необходимо и приемане на наследството по опис. Важно е също така да не е изтекъл петгодишният давностен срок от откриването на наследството.
Правото да се предяви иск по чл. 30 от ЗН представлява потестативно право, насочено към намаляване на завещанията и/или даренията, извършени от наследодателя, когато чрез тях е накърнена запазената част на наследника. Потестативното право е особено субективно право, при което упражняващият го – в случая наследникът – едностранно, без да е необходимо съгласие на другата страна, предизвиква правна последица, установена от закона. С подаването на иска наследникът иска съдебна намеса, чрез която се преобразува съществуващото правно положение, като се намалят дарения или завещания до размера, който позволява възстановяване на законно гарантираната му част от наследството. . Искът може да бъде предявен самостоятелно или в рамките на съдебно делбено производство. Съществува възможност и за предявяване на иска от кредитор на наследник по реда на чл. 134 от ЗЗД. Компетентен да разгледа делото е съдът по последния постоянен адрес на наследодателя.
V. Подсъдност и компетентност
Родовата подсъдност се определя от цената на иска – когато тя надхвърля 50 000 лева, компетентен е окръжният съд, а при по-ниска стойност – районният, съгласно разпоредбата на чл. 104, т.3 ГПК. По отношение на местната подсъдност, приложима е нормата на чл. 110 от ГПК – това е съдът по последния постоянен адрес на наследодателя. Ако наследството е открито в чужбина, искът може да се предяви и по последния адрес в България или по местонахождението на недвижимите имоти. При обжалване на първоинстанционно решение, делото се разглежда от съответната въззивна инстанция, а касационно обжалване е допустимо пред Върховния касационен съд.
VI. Изисквания към исковата молба
Исковата молба следва да съдържа всички елементи по чл. 127 и чл. 128 от ГПК – включително изложение на фактите и правното основание, конкретен петитум, както и доказателства. Към нея се прилагат удостоверение за наследници, акт за смърт на наследодателя, документи за собственост върху съответните имущества и доказателства за извършени завещания или дарения. В определени случаи се прилага и опис на наследството, с който се доказва приемането по опис.
VII. Давностни срокове
Срокът за предявяване на иск по чл. 30 от Закона за наследството е пет години и представлява погасителна давност, чието изтичане води до отпадане на възможността да се търси защита чрез този иск. Давността започва да тече от момента на откриване на наследството, т.е. от датата на смъртта на наследодателя, когато става въпрос за намаляване на направени приживе дарения. В случаите, когато искът е насочен срещу завещателно разпореждане, срокът започва да тече от момента, в който заветникът е упражнил правата си по завещанието — например, когато е встъпил във владение на завещан имот или е поискал изпълнение на завещанието. Това разграничение е важно, тъй като в реалността често завещанията се реализират с известно закъснение след смъртта на наследодателя. Освен петгодишния срок, чл. 36, ал. 3 от ЗН урежда и специален едногодишен срок, свързан с т.нар. „плодове“ от имоти, т.е. приходи или ползи (например наеми, добиви и др.), които надареното или завещаното лице е придобило от съответното имущество. Ако искът за възстановяване на запазената част бъде предявен в рамките на една година от смъртта на наследодателя, тогава подлежат на връщане всички получени плодове от деня на откриване на наследството до размера на превишението над разполагаемата част. Ако обаче искът се предяви след изтичане на този едногодишен срок, тогава връщането на плодове се дължи само от датата на предявяване на исковата молба. Законът не обвързва този срок с узнаването на наследника за направеното дарение или завещание, поради което пропускането му не може да бъде компенсирано с твърдения за късно узнаване. Важно е да се отбележи, че съдът не следи служебно за изтекла давност. Възражението за погасяване по давност трябва да бъде изрично направено от ответната страна. Ако такова възражение бъде заявено и е основателно, съдът ще отхвърли иска като погасен по давност, независимо дали останалите условия за уважаването му са налице.
VIII. Доказване и тежест на доказване
Тежестта на доказване при иска по чл. 30 от Закона за наследството лежи изцяло върху ищеца. Това означава, че той трябва не само да формулира твърденията си относно накърняване на запазената му част, но и да ги обоснове с конкретни доказателства, достатъчни да убедят съда в основателността на претенцията. Първо, ищецът трябва да установи своето качество на наследник с право на запазена част, т.е. да докаже, че е дете, внук, родител или преживял съпруг на починалия. Това обикновено се извършва чрез представяне на удостоверение за наследници и други официални документи, доказващи родствени връзки.Следващата важна стъпка е доказване на размера на наследствената маса по смисъла на чл. 31 от ЗН. Това включва всички активи, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт – недвижими и движими вещи, вземания, наличности по банкови сметки, дялове в търговски дружества и др. От тази стойност се приспадат всички установими пасиви – дългове, кредити, задължения към трети лица, включително и към самите наследници. Само след като се определи т.нар. чист актив, може да се изчисли и конкретната стойност на запазената част за всеки наследник. Освен това, ищецът трябва да докаже съществуването на завещания и/или дарения, които водят до накърняване на запазената част. За даренията това може да стане чрез нотариални актове, договори за дарение или други документи, отразяващи прехвърляне на собственост приживе. За завещанията – с представяне на самото завещание или удостоверение от нотариуса, който го е обявил. Необходимо е да се изчисли стойността на всяко дарение или завещание, за да се определи в каква степен запазената част е накърнена. Доказването на тези обстоятелства се извършва чрез писмени доказателства (нотариални актове, удостоверения, договори, банкови справки), свидетелски показания (когато се отнася до факти, за които няма писмено потвърждение), както и чрез експертизи, които определят пазарната стойност на имуществото, предмет на даренията и завещанията, към момента на смъртта на наследодателя. Често се назначават оценителни експертизи за установяване стойността на недвижими имоти или други активи, включени в наследствената маса.Ищецът трябва също така да докаже, че заветът или дарението не може да бъде „покрито“ от разполагаемата част на наследството, поради което се налага тяхното намаляване. Ако например наследодателят е направил завещание в полза на трето лице, но това завещание не засяга запазената част на ищеца (т.е. то се „вмества“ в свободната част), тогава искът ще бъде неоснователен. Следователно, целият успех на иска зависи от това дали ищецът ще успее да изгради пълна и последователна доказателствена рамка, обосноваваща не само качеството му на наследник, но и конкретния начин, по който запазената му част е била нарушена. Съдът не събира доказателства служебно — инициативата, структурата и доказателственото натоварване принадлежат изцяло на ищеца
IX. Развитие на делото и възможни съдебни решения
След събиране на доказателствата и приключване на устните състезания, съдът постановява решение. Възможно е искът да бъде уважен изцяло, частично или да бъде отхвърлен. При уважаване съдът намалява съответните завещания и/или дарения до степен, която възстановява запазената част. В случай на частично уважаване, съдът отсъжда само тази част от имуществото, която е доказано накърнена. Ако искът е неоснователен или просрочен, съдът го отхвърля.
X. Практически аспекти и чести казуси
На практика, исковете за възстановяване на запазената част възникват в разнообразни, но често повтарящи се житейски сценарии, в които се стига до неравноправно третиране на наследници. Най-честата хипотеза е прехвърлянето на недвижими имоти чрез дарения в полза на един или няколко наследници, с което се ощетяват останалите. Например, родител дарява приживе апартамент само на едно от своите деца, без да компенсира останалите, които при откриване на наследството откриват, че реално от масата не е останало имущество, от което да се реализира техният дял. Друга честа ситуация е тази, в която наследодателят е съставил завещание, изключващо низходящите си или преживелия съпруг, в полза на едно трето лице – далечен роднина, близък приятел или дори лице, с което няма родствена връзка. Макар че завещанието формално е действително, то може да бъде атакувано, когато с него се накърнява запазената част на необходимите наследници. Не са редки и случаите на конфликти между полубратя и полусестри, произтичащи от различни бракове, особено когато единият родител е направил разпореждания само в полза на децата от втори брак. В подобни ситуации първите наследници често научават след смъртта на родителя, че голяма част от имуществото е изведено чрез дарения или прехвърляне, и търсят защита чрез иск по чл. 30 ЗН. Срещат се също и казуси, при които лица без никаква родствена връзка с наследодателя получават значителни дарения непосредствено преди неговата смърт. Това често включва съседи, помощници, лица, оказали грижи или емоционална подкрепа в последните години от живота на починалия. Макар подобни действия да имат обяснимо емоционално основание, те не могат да бъдат противопоставени на законовото право на запазена част на най-близките родственици.\n\n> Във всички тези случаи, единственият ефективен правен способ за защита на увредените интереси на наследника е предявяването на иск за възстановяване на запазената част, чрез който се цели намаляване на даренията или завещанията и възстановяване на законоустановения минимум от наследственото имущество.
XI. Заключение
Искът за възстановяване на запазена част от наследството е мощен правен инструмент, чрез който законът защитава интересите на най-близките родственици. Независимо от желанието на наследодателя, определени лица винаги следва да получат минимална част от неговото имущество. Въпреки това, успешното провеждане на съдебен процес в тази насока изисква солидни правни знания, аналитичен подход и прецизност.
Ако се намирате в подобна ситуация, имате съмнения, че сте ощетени или просто желаете професионален анализ на наследственото си положение, екипът на Адвокатска кантора „Попов и Андонов“ е насреща. Разполагаме с дългогодишен опит в областта на наследственото право и сме готови да защитим интересите ви с внимание, компетентност и решителност. Свържете се с нас за консултация — ще се радваме да ви бъдем полезни.