В практиката често се срещат случаи, в които едно лице предоставя капаро за бъдеща сделка (обикновено при покупко-продажба на недвижим имот), но сделката пропада. В тези случаи възниква въпросът: има ли право платецът да иска връщане на сумата? Отговорът се крие в института на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 55 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
I. Правна квалификация: чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
"Който е получил нещо без правно основание, е длъжен да го върне, ако не подлежи на връщане по други правила."
Пленумът на ВС в Постановление №1/1979 г. ясно разграничава три отделни фактически състава, при които този иск може да се предяви:
1. Начална липса на основание
– напр. сделката е била нищожна или липсва договор;
– приложимо при невалидно капаро, дадено без писмено споразумение.
2. Неосъществено основание
– когато сумата е дадена в очакване на бъдещ договор, който не се сключва – най-често при предварителен договор, който пропада.
– това е най-честата хипотеза при капаро за имот.
3. Отпаднало основание
– при договор, който е действителен към момента на сключване, но по-късно е развален или унищожен, например при невъзможност за изпълнение.
II. Правна същност на иска
Искът по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представлява осъдителен иск с реституционен характер, чрез който едно лице – ищец – търси да му бъде върнато дадено имущество или неговата равностойност, предадено на друго лице – ответник – при липса на правно основание. Правната същност на този иск се състои във възстановяването на имущественото разместване, настъпило между страните извън договорна връзка или при отпаднала такава.
Съгласно трайната съдебна практика и Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на Върховния съд, в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три самостоятелни фактически състава, при наличието на които искът може да бъде уважен:
-
Начална липса на основание – когато престацията е извършена без да съществува валидно правно основание към момента на нейното извършване. Типични примери за тази хипотеза са плащания по нищожен договор или в условията на пълна липса на каквото и да е облигационно правоотношение между страните.
-
Неосъществено основание – когато даденото е престирано с оглед на бъдещо, несигурно основание (например при договор под отлагателно условие или при очакване за сключване на окончателен договор), но това основание не се е сбъднало. Тази хипотеза намира широко приложение при предварителни договори, които не преминават в окончателна сделка.
-
Отпаднало основание – когато към момента на даването е съществувало правно основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила. Такива са случаите на разваляне или унищожаване на договори, поради неизпълнение или пороци на волята, при което се счита, че основанието е отпаднало ex tunc.
Съществената особеност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, че за неговото уважаване не се изисква ищецът да доказва нито обогатяване на ответника, нито собствено обедняване. Това го отличава от иска по чл. 59 ЗЗД – за обогатяване без основание – при който се изследват както обогатяването на една страна, така и обедняването на другата. При чл. 55, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да се установи фактът на даване на имуществената облага (средства, вещ, услуга и др.) и липсата, отпадането или неосъществяването на правното основание към момента на искането за връщане.
Именно защото даването и получаването са фактически действия, а не правни, не е необходимо между страните да е налице какъвто и да е валиден договор. Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е напълно самостоятелен и не е субсидиарен – може да се предяви, независимо дали страните са имали възможност за договаряне, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки за уважаването му. Съгласно Постановление № 1/1979 г., искът по чл. 55 ЗЗД може да бъде предявен дори ако съществуват други искове, стига те да не се отнасят до същото имуществено разместване.
В практиката, най-често срещаната хипотеза е тази на неосъществено основание, при което е платена сума (напр. капаро), но сделката не се реализира. При тези случаи ищецът следва да докаже, че е извършил престацията с оглед бъдещо правно основание (например покупко-продажба), което обаче по причини, независещи от него, не е настъпило. Липсата на уговорка, че сумата е безвъзмездна, е индикация, че е налице очакване за настъпване на основание, което обаче не се е реализирало – и съответно е приложим искът по чл. 55 ЗЗД.
Следователно, този иск осигурява бърз и ефективен способ за защита, когато едно лице е дало нещо при несъстояло се или отпаднало правоотношение, като не се изисква сложна доказателствена работа относно имуществените последици за ответника – централният въпрос е наличието или липсата на основание за престацията.
Именно това прави иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД едно от най-широко приложимите и практически значими средства за защита в българското гражданско право.
Примерен казус от практиката
Факти:
Лице А сключва предварителен договор с Лице Б за покупка на апартамент. А заплаща капаро от 10 000 лв.. Впоследствие Б не може да уреди документите си (липсва скица, тежести и т.н.), поради което окончателният договор не се сключва. Б отказва да върне капарото.
Решение:
-
Сделката не се е осъществила, поради което основанието за плащането не се е сбъднало – приложим е иск по чл. 55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
-
Съдът уважава иска, тъй като няма правно основание за задържане на сумата, а ищецът не е приел тя да бъде дадена безвъзмездно.
Давност
Съгласно ППВС №1/1979 г., давностният срок започва да тече:
-
при неосъществено основание – от момента, в който се установи невъзможността за реализиране на сделката.
Общата погасителна давност е 5 години, съгласно чл. 110 ЗЗД.
III. Особености и доказване
Исковата молба за връщане на дадено без правно основание трябва да бъде ясна, конкретна и добре обоснована – както по отношение на фактите, така и от правна гледна точка. В нея ищецът трябва да опише какво е дал, при какви обстоятелства го е дал, защо счита, че другата страна не е имала право да задържи това, и какво точно иска съдът да постанови.
По същество, една такава искова молба съдържа следните основни елементи:
1. Факти, доказващи даването на сума, вещ или услуга
Първата и най-важна част от исковата молба е да се докаже самото имуществено разместване. Това означава да представите доказателства, че действително сте предоставили нещо на ответника. Такива доказателства могат да бъдат:
-
платежно нареждане или извлечение от банкова сметка;
-
разписка, договор, оферта, поръчка или друг документ, удостоверяващ сделката;
-
имейли, съобщения или кореспонденция, от които се вижда съгласието на страните;
-
свидетелски показания – при липса на писмен документ.
Важно е да се покаже, че престацията е била реално извършена – че парите са платени, вещта е предадена или услугата е извършена.
2. Изложение на липсата или отпадането на правно основание
След като се установи, че сте дали нещо, следва да се обясни защо това е направено без валидно основание, или защо вече няма основание то да бъде задържано. Тук се описва:
-
дали никога не е имало валиден договор (напр. защото не е спазена законовата форма – при имоти това е нотариален акт);
-
дали се е очаквало сключване на договор, но това не се е случило;
-
дали договорът е развален или унищожен – напр. поради неизпълнение от другата страна;
-
или дали условието, от което е зависела сделката, не се е сбъднало.
Тази част трябва да покаже, че ответникът е получил нещо, но не е имал правно основание да го задържи, нито към момента на получаването, нито към момента на предявяване на иска.
3. Правно основание на иска
Исковата молба трябва изрично да се позове на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и да се посочи под кой от трите фактически състава попада конкретният случай:
-
начална липса на основание;
-
неосъществено основание (очаквана, но несбъднала се сделка);
-
отпаднало основание (договор, който вече не съществува).
Това е важно за правилната правна квалификация на спора и за успешното му решаване от съда.
4. Формулиране на искане (петитум)
В тази част от молбата се посочва какво конкретно се иска от съда. Например:
-
ответникът да бъде осъден да върне дадената сума или вещ;
-
да се присъди и законната лихва за забава – обикновено от датата на поканата за връщане или от датата на предявяване на иска.
Тук не се изискват сложни формулировки – важното е искането да бъде ясно и точно, без неясноти относно размера и предмета на иска.
5. Приложения и доказателства
Към исковата молба се прилагат:
-
всички налични писмени доказателства;
-
разписки, банкови документи, договори;
-
списък на предложените свидетели, ако ще се ползват показания;
-
пълномощно, ако искът се предявява чрез адвокат;
-
документ за платена държавна такса.
Съгласно чл. 127 и чл. 128 от ГПК, исковата молба трябва да отговаря на формалните изисквания: да съдържа данни за страните, описание на фактите, правното основание, доказателства и искане към съда.
!!! Важно уточнение: Капаро ≠ Задатък
В практиката много хора използват термините „капаро“ и „задатък“ като синоними. В правото обаче те не са едно и също, а разликата между тях е съществена и с директни последици при отпадане на сделката.
- Капаро (в ежедневния смисъл)
Когато дадена сума е платена без изрична уговорка, че тя има характер на задатък, законът я третира като обикновено капаро, т.е. обикновено авансово плащане. Ако впоследствие сделката не се осъществи, платеното капаро подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – като получено без правно основание или на неосъществено основание.
Това важи дори ако няма писмен договор, но може да се установи, че сумата е платена с очакване за сделка, която не се е реализирала.
- Задатък (правна фигура по чл. 93 ЗЗД)
Съгласно чл. 93 от ЗЗД, задатъкът е обезпечение на задължението и има санкционна функция. За да бъде дадено плащането с характер на задатък, това трябва да е изрично уговорено между страните, най-добре в писмен договор. В този случай:
-
Ако страната, която е дала задатъка, виновно откаже да изпълни задължението си, губи даденото.
-
Ако отказът е от страната, която е получила задатъка, тя дължи двойния размер на полученото.
AТова правило има императивен характер и не се прилага автоматично при всяко капаро – трябва да е уговорено изрично, че сумата има характер на задатък.
IV. Нуждаете се от правна защита?
Aдвокатска кантора „Попов и Андонов“ предоставя квалифицирано процесуално представителство по дела за неоснователно обогатяване, както и цялостна правна помощ при:
-
Невърнато капаро при неосъществени сделки
-
Отпаднали предварителни договори за покупко-продажба, услуги или наем
-
Суми, получени без правно основание – по банков превод, договор или устна уговорка
Изготвяме искови молби, подготвяме доказателства и ви представляваме пред съда с внимание към всеки детайл от случая.
Свържете се с нас за безплатна предварителна консултация, за да преценим възможностите за защита на вашите права и възстановяване на даденото.